Вълновия принцип на Елиът

Откритието, че една петвълнова поредица е индикативна за бичи пазар, а една тривълнова поредица – на продължаващия мечи пазар, представлява велико прозрение на големия американски теоретик на ценни книжа Ралф Нелсон Елиът. През тридесетте години той достига до извода, че 5-3 профилът е по същество един естествен закон. Елиът вижда, че ценовите модели обикновено съдържат динамичен импулс в третата вълна и при пазар на мечките и при пазар на биковете и прави заключението, че моделите се подчиняват на няколко ясно определени правила, които могат да се използват в практиката. По-точно той се опитва да докаже, че петата вълна на едно пулсово движение може да се “провали”, така че цялото движение по същество да изглежда като тривълново движение.
Ние вече разгледахме процесите, които протичат на финансовите пазари и открихме, че основния математически модел, по който се движат цените представлява така наречения ценови пулс, който се състои от бича и меча фаза. Всяка фаза протича на три етапа наречени вълни фиг 16 (виж. математическия модел на финансовите пазари). Следователно естествените закони изискват 3-3 профил на ценовите колебания, а 5-3 профила възниква като резултат от влиянието на трендове от по-висок ред. Това се вижда много добре на фиг. 5


Фиг.5

В пулса от по-нисък ред (тънката зелена линия) точка Т1 се намира на по-ниско ниво от точка Т. В резултат на влиянието на по-старшия тренд (дебелата оранжева линия), в реалната ценова графика (плътната червена линия) точката Т1 е изтласкана на по-високо ниво от точка Т.
Когато Елиът е извършвал своите изследвания върху пазара на ценни книжа, основния модел на финансовите пазари наречен “ценови пулс” още не е бил открит. Въпреки това откритията на Елиът  формират един валиден и практичен философски подход към феномена наречен “пазар на ценни книжа”. Не съществува познат модел, който да остава встрани от рамката, очертана от Елиът, а вълновия му принцип ражда правила, които са валидни интерпретации на последиците от ценовия пулс. Твърди се, че търговците, които използуват тези принципи получават много добри резултати.
Въпреки това е справедливо да се уточни, че принципът на Елиът носи със себе си два специфични проблема:
1.    Той е необикновено сложна за прилагане система.
2.    Никой (даже и самия Елиът) доскоро не беше успял да обясни защо основната фомула работи.
Както вече отбелязахме, ценовия пулс е ключа към разбиране на формулата на Елиът. Осъзнае ли се този факт, цялостния анализ на Елиът се превръща в приемлив метод за анализиране и прогнозиране на цените на финансовите пазари. Ценовите пулсации от различни равнища на иерархията се комбинират помежду си, създавайки по този начин различни модели, за които Елиът установи, че се подчиняват на няколко прости правила.
Изходното твърдение на Елиът е, че всички бичи пазари се състоят от пет вълни, а всички мечи пазари – от три вълни. Това е показано на фиг. 6.


Фиг. 6

От това следва, че всяка бича фаза се състои от три импулсни вълни (1, 3 и 5) на фиг. 6 и две разположени между тях коригиращи вълни (2 и 4). Мечата фаза се състои от две импулсни вълни (А и С)  и една коригираща вълна В с противоположна посока между тях.
При това просто разглеждане вълните А, В и С от мечата фаза могат да бъдат разбити на лесно отличими модели. Вълните А и С са импулсни. Елиът допуска, че в такъв случай и двете се състоят от пет вълни. От друга страна, вълната В е коригираща (коригира по време на корекция) и следователно се състои от три вълни. Този модел е показан с червена линия на фиг. 7.


Фиг. 7.

Важна характеристика на вълновия принцип на Елиът е неговата приложимост на всички нива на дадено движение, т.е. всяка вълна с номер 1, 3, 5 от кое да е петвълново импулсно движение, се състои на свой ред от пет вълни, докато вълни с номер 2 и 4 се състоят от по три вълни. От тук следва, че всеки завършен 5-3 цикъл е част от цикъла на следващото по-високо ниво. Например формацията показана на фиг. 6 би могла да представлява или вълните 1 и 2, или вълните 3 и 4 на цикъл от по-висок ред. В този смисъл принципът на Елиът включва в себе си теорията на растежа: че в крайна сметка падането на пазарните цени при мечия пазар ще бъде прекъсвано, а върхът от предишната възходяща вълна ще бъде преминаван.
Това е показано на фиг.8, където е начертан пълния цикъл на Елиът. С черввена линия са начертани, а с малки букви и цифри са наименовани вълните от по-нисък ред.


Фиг. 8

Ако сравним структурата на фиг.1 и структурата на фиг.8 ще видим, че те са абсолютно същите с изключение на това, че импулсните вълни в единия случай (фиг.1) са тривълнови, а в другия (фиг.8) петвълнови. Както отбелязахме вече, това се дължи на факта, че старшата вълна може да е достатъчно силна и да не е синхронизирана с пулса от по-нисък ред и даже да преминава в следващия пулс от по-нисък ред, както е показано на фиг.5.
На фиг. 9 е показана теоретичната ценова графика, която се вижда на екрана на компютъра, когато проследяваме движението на цените за определен период от време. Не забравяме, че тя е построена при определени опростени условия, затова я наричаме теоретична. Компонентите, които чертаехме досега за по-голяма яснота на процесите протичащи на финансовите пазари няма да могат да се видят на нашия екран в реално време.


Фиг. 9

От всичко казано до тук следва, че Елиът прави важното откритие за поведението на пазара на ценни книжа. Това поведение е един естествен феномен, който притежава свои вътрешни модели. Това откритие има фундаментално значение, защото ни дава важни познания за поведението на пазара на ценни книжа, тъй като по правило моделите на по-ниско ниво се възпроизвеждат на по-високо ниво. Благодарение на това откритие вече е ясно, защо цените не се движат праволинейно надолу или на горе а вълнообразно , т. е.  след всяко импулсно движение следва корекция в обратна посока.
Въз основа на своя модел Елиът установява няколко правила, с които е възможно както да се определи посоката на основния пазарен тренд, така и да се установи дали е налице обръщане на тренда или просто локална промяна (корекция). Всъщност точно тези две неща са ни необходими за печеливша търговия – да установим какъв е действителния тренд и кога се е обърнал. Някои от по-важните правила ще споменем в следващите статии на това помагало.
Нека сега да начертаем една реална графика, която  представлява дневното движението на американския долар срещу еврото за периода от 01.05.2001г до 28.04.2002г, показана на  фиг. 10.
Дaнните са взети от най-големия и най-ликвидния пазар в света – това е валутния пазар, наречен още “Forex”. Tази графика най-често се разпространява като “EUR/USD”, a при нас е начертана като “USD/EUR”. Съображенията са, че в световната валутна кошница, наречена “Специални права на тираж”, относителното тегло на американския долар е почти два пъти по-голямо от еврото и двойката “USD/EUR” по-правилно отразява съотношенията между бичия и мечия пазар, т.е бичата фаза е по-продължителна и по-полегата, докато мечата фаза е по-стеснена и по-стръмна.


Фиг. 10

Нека да се върнем към фиг. 9 и да я сравним с фиг. 10.  За графиката на фиг.9 знаем, че е теоретична и изчертана при известни идеализирани условия, които няма да повтаряме.
Извод: Определено може да се каже, че резултатите от сравнението на двете графики – теоретичната от фиг. 9 и реалната от фиг. 10, показват доста голямо сходство във формата, но не и в съдържанието.
Нека да разшифроваме този извод в следващата точка.