Сравнителен анализ между форуърд и фючърс контракти ...Фючърс и форуър

Сравнителен анализ между форуърд и фючърс контракти ...Фючърс и форуърд контрактите като обект на търговия на срочния пазар в много отношения са сходни. И двата вида контракти имат едно и също предназначение – позволяват на инвеститорите да закупят или да продадат определен актив в определен момент при дадена цена. Същевременно между тях съществуват и определени различия. Фючърсните контракти се търгуват само на специално организиран валутен пазар към съответните борси, улесняващи търговията между абсолютно непознати лица. Концентриран в борсите, той е свързан с всички международни финансови центрове. Чрез специално организираните пазари отпада необходимостта различните контрагенти да поемат допълнителни разходи за намирането на насрещна страна по договора, който искат да сключат. По този начин сделката може да бъде осъществена бързо и без значителни разходи. От своя страна форуърд контрактите са предмет на търговия на форуърдния пазар, който не е организирана пазарна структура. Като част от валутния пазар той има глобален обхват и е съставен от търговски банки, дилъри, брокери и др., които поддържат постоянен контакт. На фючърсния пазар котировката е една, т.е. определя се само една цена на базовия актив. За разлика от него на форуърдния пазар, който е двустранен, се котират едновременно курс купува и курс продава. Тази разлика се дължи на факта, че на фючърс пазара страна по договора е винаги клиринговата къща, докато на форуърд пазара насрещната страна може да бъде всяка финансова или нефинансова институция. Една от най-съществените разлики между фючърс и форуърд е, че фючърсният контракт е стандартизиран договор. Неговите условия не подлежат на договаряне и на промяна. Единствено цената се договаря чрез наддаване. Тази характеристика на фючърс договора до известна степен се явява като пречка за инвеститорите. Те трябва да намерят съответния договор и да преценят доколко той отговаря на техните нужди, а това може да коства време и пари. При форуърдния договор всички условия се договарят между двете страни - участнички в сделката. Това позволява договорът да бъде по точно съобразен с изискванията на двете страни и така сделката да е по-ефективна. Друга съществена разлика е, че на фючърсния пазар участниците са длъжни да внасят маржин-депозити, гарантиращи изпълнението на задълженията им. Тези мерки са с цел да се премахне риска от неплатежоспособност на контрагентите. В известна степен това понякога може и да се окаже проблем, тъй като за да гарантират своето изпълнение, страните по договора трябва да “замразят” значително количество от своите ликвидни средства. Понякога тази мярка може, вместо да обезпечи сделката, да тласне едната от страните (или и двете) в ликвидна криза и по този начин транзакцията да се провали. Този проблем при форуърд контрактите е решен като на форуърдния пазар не се изисква предварително внасяне на осигурителни вноски, ако сделката се осъществява между банки. По операциите с клиенти (при съмнения за риск от неплатежоспособност) е необходимо наличие на открит депозит или кредитна линия с цел предпазване от неплатежоспособност. С тази заплаха двата пазара се справят по различен начин. Реално погледнато на фючърсния пазар не съществува кредитен риск за участниците в търговията, тъй като страна по всяка сделка е клиринговата къща, която освен да преизчислява ежедневно сумите по маржин-сметките, играе ролята и на гарант по плащанията. По отношение на клиринговата къща кредитният риска е минимизиран чрез системата на маржин- депозитите, освен това самата тя няма открити позиции. На форуърд пазара от друга страна предвид това, че контрактите се сключват между две страни, всяка една от тях е изложена на риск от неплатежоспособност на своя партньор. Вероятността за неизпълнение на задълженията е много важна характеристика на форуърд контрактите. Купувачът на контракта, заел дълга позизия, може да не е способен на падежа да заплати договорената цена на актива. От друга страна продавачът на контракта, заел къса позиция т.е. поел задължението да достави актива по съответната цена, може да не е в състояние да достави актива. Най-общо казано форуърд контрактът е конструиран така, че само страната, която дължи повече може да не смогне да изпълни задължението си. С други думи купувачът на контракта е задължен да плати само ако продавачът е в състояние да достави актива. Участниците на фючърсния и форуърдния пазар не се различават съществено. И на двата пазара присъстват банки, брокери, национални и транснационални компании, индивидуални инвеститори. Единствената разлика е, че на форуърдния пазар се търгува с по-големи суми. Също така на фючърсния пазар откритите валутни позиции могат бързо да бъдат ликвидирани чрез офсетна операция. В известна степен може да се твърди, че фючърсните контракти са свръх ликвидни.На форуърдния пазар от друга страна закриването или преминаването от една в друга валутна позиция е трудно осъществимо. Поради тази причина инвеститорите не могат да се възползват (това важи за обикновения форуърд) от евентуалните благоприятни промени на пазара. И фючърсните контракти и форуърдните се използват за хеджиране на валутен риск и за спекулативни цели. Фючърсните контракти обаче са по-предпочитани от спекулантите, тъй като те могат да получат евентуалната си печалба веднага при използване на офсетна операция. Форуърдните контракти от друга страна са по-ефикасни за използване от хеджърите, тъй като могат да бъдат сключвани за всяка желана сума. Именно заради преобладаващите хеджъри на форуърд пазара, повечето договори приключват с реална доставка. Обратно, на фючърсния пазар, фактическите доставки се срещат по-рядко. При това, когато се извършва доставка по фючърсен договор, валутата се закупува на спот пазара по текущия курс в деня на самата доставка. Ниският процент на реални доставки е в следствие на факта, че на фючърс пазара преобладават спекулантите, които при неблагоприятно развитие на пазарната ситуация, лесно могат да затворят своите позициии.